не съм буковски.

но и не е нужно да съм,
за да имам синята птичка
и да й се доверя,
да я пусна свободна,
пък нека полети,
та да се върне
и да драсне някоя поема
вместо мен.

едни очи в повече.

малко по-зелени
и красиви,
отколкото щастливи,
вперени във нищото,
а не във мен.

глад за повече.

вилицата ми седи
във вътрешния джоб.
до нея е твоя снимка.