уикенд клише.

чупливата ти коса
върху възглавницата ми,
точно преди слънцето
да те изтрие.

поетите се раждат без мастило.

перото се топи във преживявания
и в любови и в сълзи и в радост,
пълните листа се затварят в стари буркани
и се оставят да отлежат, за да станат по-силни.

само, ако тя знаеше.

никога повече нямаше да завали,
а вселенската тъга щеше да потъне
в дебрите на старото време.