11AM – от Боби Петров

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.

с камъче разбиваш
неподвижната водна покривка,
безвремие под формата на вълни,
и мечтите ми също
разбиваш,
и после камъчето потъва,
и на дъното среща други,
по-обли свои събратя,
но на дъното няма вълни
и е някак спокойно,
и мечтите ми са се сякаш удавили,
с ръце протегнати към беглите
слънчеви зайчета, проникващи бавно,
без много усилия
в дълбините на времето.

да си празен
и да търсиш себе си
е като да си пълен
и да не се намираш
а всичко от което имаш
нужда
се крие на една ръка
разстояние
важно е обаче
чия е ръката.