молитв@.

22/10/2016

отче наш, ти който си в интернета,
дух от машината,
да се споделя името ти,
да пребъде бързата ти връзка,
както при мен, така и при ближните ми.
помогни ми да стана вайръл,
дай ми сила да трупам лайкове
и да ме шерват до безобразие.
всяка моя снимка да бъде хит,
а статусите ми да предизвикват вълнение.
прости моето воайорство,
помилвай жаждата ми за внимание.
и не ме въвеждай в изкушения,
но избави ме от забвение и самота.
publish.

Advertisement

посегнах да освободя слънчевото зайче, което се беше заклещило на ръба на окото ми. вместо това обаче пуснах духа от бутилката и в стаята рязко замириса на джин. духът и зайчето се оказаха приятели и поседнаха да си починат на по приказка в подножието на неделното безвремие, докато аз бях нагърбен със задачата да сваря кафе, което хем да е силно, хем да позволи на деня да заспи без да се налага да взима хапчета с билкови екстракти.
не знам дали се справих. аз още съм буден, пък макар и вече да знам, че всичко друго беше халюцинация. всичко друго освен живият аромат на отиващото си лято, разбира се.

на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

%d bloggers like this: