11AM – от Боби Петров

“не я целуна,
когато трябваше”
това ми нашепва
малко гласче
дълбоко в главата
а аз нямам как
да отговоря реално
защото знам
че точно така са нещата.
сега някой друг
може би по-подходящ
е до теб в тишината
в която ти си прекрасна
а той (може би) неприятен
или на мен така ми се струва
защото не съм аз вместо него
и пиша тази тъпа поема
и чакам някога пак
да получа възможност.

всеки ден я къпя,
сресвам и поддържам.
брадата ми те чака,
в нея да се вкопчиш,
повдигайки се леко,
небрежно и на пръсти
в желанието си да ме целунеш.

искаше ми се
да мога да пея
или да свиря на нещо,
да рисувам,
да снимам,
да творя по начин,
който да докосва другите.
ала единственото,
което имам
са думите
и понякога
дори те ми убягват.
тогава те докосвам с очи.