11AM – от Боби Петров

събирам се в себе си
от време насам
събирам се вътрешно
и не пускам навън.
събрах се във себе си
и чакам момент подходящ,
в който балона да пръсна
и да изляза отново,
начисто
и цял.

ако всички сме едно клише,
нека сме това със звездния прах,
за да знам, че аз и ти
сме всъщност едни и същи
и идваме от звездите
и все някога някъде
пак ще бъдем заедно
там горе,
сред празнотата на космоса.

луната тази вечер е пълна,
като стомасите ни,
като главите ни,
като очите ни,
по-пълна от сърцата ни,
от мечтите ни,
от животите ни.
ако можех,
щях да се запозная с теб
отново
и на чисто.