11AM – от Боби Петров

свито сърце,
свити мечти,
свита цигара,
отвити нерви
и трепереща ръка,
която не знае
към коя врата
да посегне.

с глава разбивам камъни,
разбивам нерушащи се стени,
с ръце дълбая ями,
копая дупки, заравям спомени,
но само в сънищата си,
защото всъщност
съм част от приключил цикъл
и не ще се освободя преди
да взема себе си в ръце
и да се изхвърля от горящия влак,
движещ се по все същия маршрут.
маршрутът счупен е
и не изисква ни един билет
но бавно в тинята потъва,
съставена от пот и мен и изкопана пръст,
в която сам съм се поставил и
в която май ще си полегна да поспя
само за още пет минути.

часовникът тиктака,
отбелязва времето
между лятото и зимата.
слънцето пък отразява
година след година,
след година.
ти обаче имаш няколко минути,
за да ме поправиш,
преди да се разпадна.