11AM – от Боби Петров

писна ми
да пиша за дъжд
ама се удавих
и мисля да си купя кану
и гумени ботуши
и чадърите ми
един по един се чупят
а навън не спира да вали

сложи сам
произволна псувня
за край на това парче.

Маркес почина. 
сега разбирам 
защо не спира 
да вали.
дали ще се върне 
след 3 дни?

* * * * *

дума по дума – 
история.
капка по капка – 
дъжд.
историята е дъжд,
ала дъждът не ще бъде
все още
история.

* * * * *

слънцето проби,
пропи се и земята,
ако ти си като цвете,
излез и нахрани се,
докато отново не се изсипе
шибания дъжд,
матрицата не се счупи,
вселенската тъга не се покаже
пак.

* * * * *

дъждът ли?
пак се появи,
пак се сипе,
пак ни дразни.
дано този път
поне успее
рязко да отмие
кривите физиономии,
безизразните погледи,
нещастните въздишки,
погубените трепети,
вселенската тъга,
мен и теб.

на бюрото ми е чашата
и чашата е пълна с кафе
и кафето е чай
и чаят е вино
и виното е дъжд
и дъждът вали
и дъждът е любов
и дъждът е тъга
и аз съм в дъжда
и търся теб
и търся теб
и търся себе си в теб
и, когато не те открия,
намирам маската
и свалям маската
и под нея се криеш ти
и свалям теб,
свалям лицето ти
и под лицето ти
съм аз,
който търси теб
и те целувам
и дъждът не спира
и ти си всъщност дъжда.