11AM – от Боби Петров

онзи ужасно клиширан текст, който всеки в някакъв момент пише.

(на нея и на другите, които някога нещо. обаче основно на нея.)

опитах се да го напиша в разказ.
не стана.
опитах се и в блог пост.
трагедия.
опитах в редица псевдо-поетични парчета.
трупах лайкове и все пак нищо.
опитвах се, защото не мога да го кажа на глас,
защото гълтам думите като трениращ се огнегълтач:
в този смисъл, че ми парят за кратко на гърлото,
а после изчезват и ги плюя на по-късен етап,
когато съм сам и вече няма смисъл.
това, което се опитвам да кажа е:
че правиш вечерта с една идея по-светла;
че ме караш да се усмихвам като идиот;
че гласът ти е като оная песен,
която не можеш да спреш да слушаш;
че прегръдката за чао никога не е достатъчно дълга;
че когато се разделим си блъскам главата в стената;
че ми се иска да съм там, когато се събуждаш;
че когато те видя в кофти настроение
искам да си откъсна очите, за да ти ги дам поне за малко
и да видиш, че всичко е някак си по-поносимо,
когато си наоколо;
че този и всички други текстове, които някога ще напиша,
няма да успеят да кажат това, което всъщност трябва;
че аз съм глупак и може би това няма никога да се промени;
че ще е хубаво, ако видиш това и просто се усмихнеш.

да гледам движенията й,
начинът, по който сбръчква чело,
как връзва косата си
(защото да, тя е по-красива с вързана коса,
която показва нежната й шия),
лекото потрепване на устните й,
когато не е доволна,
пръстите й, които изящно свиват
убийствена цигара,
начинът, по който я пали и я пуши,
как издиша дима,
как се смее, как говори,
това са дребните красиви неща, до които имам достъп.
толкова повече ми се иска да виждам
как се събужда, как се прозява,
как се разсънва,
как се съблича,
по-важното – как се облича,
как мие зъбите си,
как се храни,
как очите й се насълзяват,
когато гледа хубав филм
как ме целува, как заспива.
обаче ще перефразирам малкия принц:
“важните неща са невидими за очите”,
така де – поне за моите.

градът е да се разхождаш
градът е да видиш нея на улицата
градът е да се запознаеш с нея
градът е да пиеш кафе с нея на пейка
градът е да откриеш, че е прекрасна
градът е да мине време
градът е да откриеш, че си хлътнал
градът е да се чудиш дали и тя е хлътнала
градът е да не си даваш мира
градът е да искаш да я видиш пак
градът е да не можеш да я видиш пак, не сега
градът е да искаш да й кажеш, че мислиш за нея
градът е да се срамуваш или страхуваш
градът е да живееш в кръговрат
градът съм аз.
градът си ти.
градът е тя.