11AM – от Боби Петров

и времето плаче,
щото постоянно избързваме
и му се подиграваме
с часовниците и неточността си.
как така това е друго време?
нищо, и то сигурно има причина.

София расте, но не старее
и така – всяка година.
ние пък обратното
и го доказваме с посредственост.

скъсаната струна на лятото
издава тъжен повик,
от който трепваш и
изригваш някак плахо.
топлината е фалшива,
тротоарите са твърде тесни,
самотни и водещи наникъде.