1001 неща.

26/04/2015

бих ѝ казал 1001 неща,
ако живеехме
в паралелен свят,
в който всичко се случва
така, както ми се иска,
и където в гърлото ми
няма вечно заседнала буца.
тук, в реалността,
буцата е най-добрият ми приятел,
а аз почти не говоря
нещата, които трябва.

пет тишини
през пет тихи съня
притихват
мълчи
мълчание
мълчи си.

наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.