11AM – от Боби Петров

да ти кажа нещо.

писмо в невидима бутилка,
празен лист в стъкло,
думите са все размити
и по пътя ще изпаднат до една.

стоиш като раздвижена красива статуя,
монумент, показващ друго време,
далечно, минало, но никога сегашно,
танцуваш под музика, която
чувам тихо във главата си,
виждам те, а теб те няма,
кого ли заблуждавам?

уикенд клише.

чупливата ти коса
върху възглавницата ми,
точно преди слънцето
да те изтрие.