11AM – от Боби Петров

да си празен
и да търсиш себе си
е като да си пълен
и да не се намираш
а всичко от което имаш
нужда
се крие на една ръка
разстояние
важно е обаче
чия е ръката.

животът ти е тротоар –
със плочки,
плюещи или пък прави
или липсващи
или разбити,
може би дори и без,
изпълнен с много кал,
когато ти предложат дъжд.
и пръскаш хората
без дори да кажеш “извинявай”,
а може би настилката е хлъзгава
и поднасяш всеки крак дори за малко.
или пък си тъкмо ремонтираната част,
която всички предпочитат,
ала надали, защото
никой не е толкова харесван.
казваш, че може би си във ремонт,
но не сме ли всичко именно така –
от днес за утре винаги разбити,
оградени с ленти
и табели “внимание”,
които биват пренебрегнати,
докато се опитват хората да те заобиколят
или директно върху теб да минат.
и понякога, само
понякога,
някой е на улицата с колело
или с куче
или със кола
и те поглежда
и си мисли как ли ще изглеждаш,
ако вземе инструменти и
просто те поправи.

в космоса
няма място
за носталгия.
всичко,
от което имаш нужда
е в кислородната бутилка
и във дробовете ти.

бъдещето се прокрадва
с всеки лъч на слънцето.