11AM – от Боби Петров

ако ти трябва да си изкуство,
ще предположа, че си
като книгата, която се опитвам да прочета,
като музиката, която ми се иска да свиря,
като картината, която не съм сигурен,
че разбирам,
като филмът, който е заснет по онзи
изпипано перфектен начин,
като театърът, в който актьорите наистина
плачат на сцената.

но и аз и ти знаем,
че не си изкуство,
а си муза.

вапцаров би ме пратил във съня ти,
превърнал би ме в нечакан и неискан гост,
а аз тактично бих отказал, защото
бих желал, когато най-накрая съдбите ни се срещнат,
да си будна, да ме виждаш,
да ме познаеш и да се усмихнеш,
а той поетът, знам си,
ще смени своите стихове,
за да ни паснат.

вапцаров би ни срещнал
на две пресичащи се улици пред киното,
а аз просто бих ни срещнал някъде.
петачето ми няма да е стиснато в дланта,
тъй като отдавна ще е паднало,
изплъзнало се между нервните и потни пръсти.