11AM – от Боби Петров

аз съм тук,
той е на брега.
мен ме блъска вятър,
при него пък е бриз.
аз съм в стая
с дървен под,
със сини стени
и постери,
и гумени патета на рафта,
и книги, хаотично наредени на лавица,
и бирени бутилки по масата,
и полу-готова храна в чиния,
и бели врати,
и коркова дъска със спомени, които всъщност са отскоро,
и музика от колоните,
и хлад от леглото,
и празнота,
и поглед напред.
докато той е там,
у дома,
наивен,
забравен,
сред слънцето,
сред пясъка,
сред морето,
сред вълните,
сред изгубени приятелства,
сред умрели въздишки,
сред потънали мисли,
сред детски игри,
сред сглобяеми замъци от конструктор,
сред музика, от която ми се повдига.
всъщност аз съм той,
но него го няма,
разминахме се,
изгубих го.
аз съм насред улици
и хора,
и шум,
а той потъна.
и съм в града,
и градът ме поглъща,
и ме изплюва,
и хората не ме виждат,
и е хладно понякога,
дори когато пече,
и бирата ми казва наздраве,
и е хладно понякога,
и го търся, за да му благодаря,
че ме е докарал дотук
със своята наивно синя кола, носена от бриза,
която паякът на времето отнесе на някакъв забутан в съзнанието паркинг,
но не го намирам.
и бризът понякога е просто вятър,
и понякога е доста хладен.
и може би ми носи скрит аромат,
и ми ухае на теб,
а ти си се скрила при него и не те намирам.
и пред мен е само екранът,
и екранът е празен.
и екранът гледа напред.

Маркес почина. 
сега разбирам 
защо не спира 
да вали.
дали ще се върне 
след 3 дни?

* * * * *

дума по дума – 
история.
капка по капка – 
дъжд.
историята е дъжд,
ала дъждът не ще бъде
все още
история.

* * * * *

слънцето проби,
пропи се и земята,
ако ти си като цвете,
излез и нахрани се,
докато отново не се изсипе
шибания дъжд,
матрицата не се счупи,
вселенската тъга не се покаже
пак.

* * * * *

дъждът ли?
пак се появи,
пак се сипе,
пак ни дразни.
дано този път
поне успее
рязко да отмие
кривите физиономии,
безизразните погледи,
нещастните въздишки,
погубените трепети,
вселенската тъга,
мен и теб.

на бюрото ми е чашата
и чашата е пълна с кафе
и кафето е чай
и чаят е вино
и виното е дъжд
и дъждът вали
и дъждът е любов
и дъждът е тъга
и аз съм в дъжда
и търся теб
и търся теб
и търся себе си в теб
и, когато не те открия,
намирам маската
и свалям маската
и под нея се криеш ти
и свалям теб,
свалям лицето ти
и под лицето ти
съм аз,
който търси теб
и те целувам
и дъждът не спира
и ти си всъщност дъжда.