11AM – от Боби Петров

не се научих да плувам,
но се нося по Стикс.
плавам и търся бряг,
за който да се хвана
и да се изтегля
насред поля от кости
и липси и малко тъга.
не се научих да ходя,
но търся суша, на която да стъпя,
на която да положа уморени нозе,
която да вдишам,
както удавник вдишва вода.
не се научих да виждам,
но търся напред светлина,
която да следвам,
която да пипна,
която вътре да сложа
и да не пусна
без значение в кой свят
и кога.
търся мъгла, която да ме обгърне,
за да бъде пътят ми по-ясен
от този сега,
търся всъщност и път,
по който да тръгна,
защото към нищото
в момента вървя.

събирам се в себе си
от време насам
събирам се вътрешно
и не пускам навън.
събрах се във себе си
и чакам момент подходящ,
в който балона да пръсна
и да изляза отново,
начисто
и цял.

ако всички сме едно клише,
нека сме това със звездния прах,
за да знам, че аз и ти
сме всъщност едни и същи
и идваме от звездите
и все някога някъде
пак ще бъдем заедно
там горе,
сред празнотата на космоса.