11AM – от Боби Петров

трамвайни релси,
светлини и звуци,
петък вечер с цвят на уиски,
фасади падат от лицата,
ако теб те няма, аз къде съм?

полупълен, перфектен кръг,
въртим се все едно е колело,
а ние – хамстери,
липсващи моменти,
метафори и нищо,
аз съм още тук,
ти как как се измъкна?

търсиш неоткриваемото,
изгубваш това, което не е твое,
държиш безформеното нищо,
пиеш от празна чаша,
налята от счупена бутилка,
пишеш с разхвърляни мисли,
чакаш времето да спре,
събуждаш се в съня си
всяка сутрин.