11AM – от Боби Петров

ако всички сме едно клише,
нека сме това със звездния прах,
за да знам, че аз и ти
сме всъщност едни и същи
и идваме от звездите
и все някога някъде
пак ще бъдем заедно
там горе,
сред празнотата на космоса.

луната тази вечер е пълна,
като стомасите ни,
като главите ни,
като очите ни,
по-пълна от сърцата ни,
от мечтите ни,
от животите ни.
ако можех,
щях да се запозная с теб
отново
и на чисто.

и слънцето излиза от буркана,
и звукът на вълните наближава,
и вятърът отива на почивка,
и дърветата плетат зелени паяжини,
и усмивки по лицата,
и аз и ти – щастливи,
поотделно.