11AM – от Боби Петров

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.

ако жегата не ме погуби,
със сигурност ще го направиш ти,
стоейки някак си небрежно
винаги встрани.

стъмва се,
а теб те няма.
поглеждам телефона,
отварям шибания фейсбук,
общо взето правя всичко,
присъщо на един идиот.
теб те няма,
а аз те търся в нищото,
в празнотата на несъществуващото,
докато ти всъщност си някъде там,
насред реалността,
но не моята.
как да те достигна?