11AM – от Боби Петров

някой ден ще изчезна
и ще стана звезден прах.
не от този бляскавия,
а от другия, който не виждаш,
но е винаги до теб,
от който си създадена,
който подклажда слънцето,
блестящо в очите ти,
който е вътре в цветята,
стоящи в косите ти,
който присъства в чашата,
докосваща се до топлите ти устни,
който прониква дълбоко в сънищата
и те кара да се усмихваш.

човек би предположил,
че нямам търпение,
а всъщност и сега ми е добре,
когато те наблюдавам тихо,
докато лежиш до мен.

не пали фитила,
той вече гори.
поседни и помълчи
заедно със мен,
позволи ми
да видя лицето ти
за последно,
преди да избухна.

всеки ден я къпя,
сресвам и поддържам.
брадата ми те чака,
в нея да се вкопчиш,
повдигайки се леко,
небрежно и на пръсти
в желанието си да ме целунеш.