Млад в БГ: Кирил.
06/12/2011
Оказва се, че на младите хора в България никак не им е все едно!
Включи се и ти в проекта!
* * * * *
- Как се казваш? – Кирил Черибашки
- На колко си години? – На 24
- С какво се занимаваш? – С доста разнообразни като естество неща. Опитвам се да пиша кратки разкази, работя в Маркетинг компания като copywriter и водя финансите и международният обмен в студентска неправителствена организация.
- Разкажи малко повече за себе си. – Трудно бих могъл да разказа повече за себе си, когато нямам конкретно зададен въпрос. Може би това е нещото, което най-много ме обособява като човек. Конкретен и straight-to-the-point човек съм, макар и в последната година и половина да се опитвам да изляза от това определение. За това ми помага доста дейността на в организацията, поради факта, че креативността, иновативното мислене и краткото време за реакция са много ключови характеристики. Колко точно ми се получава, ще видим след края на мандата.
- Какво ти допада в живота в България? – Преди време щях да кажа „Нищо. Чакам да завърша, да поработя малко, да събера пари и да замина на някъде, я за магистратура, я за работа.” Не че не бих го направил и сега, но сега виждам някаква надежда в хората, които са около мен. Млади, надъхани, ентусиазирани. Хора, които кипят от идеи и все още не покварени и от тая отвратителна сива реалност на счупени автобуси, липсващи шахти и политици, които не правят разлика между молив и маса. Именно тези хора ми върнаха малко надеждата, че има и такива, които има какво да направят не само със своя живот, но и в процеса да помогнат на останалите.
- А какво не ти харесва? – Мисля, че тук има една известна вероятност да олея малко в отговора, за това ще изброявам и ще гледам да съм кратък. Автобусите, шосетата, политиката, корупцията, безумното несъответсвие на цена-услуга, манталитетът ни, който сочи че все още McDonalds е ресторант, а не долна закусвална, заплатите, липсата на такива, фактът, че човека, който учи касиерката да смята, взима в пъти по-малко пари от нея. Мисля, че и аз и всъщност всеки, на който се зададе този въпрос, може да продължава до безкрай.
- Какво е за теб България? – България е нещо средно между предните два въпроса. Тя е като Ню Йорк. Разликата обаче не е в лъскавите сгради, заплатите или нещо такова. Разликата е там, че ако успееш в Ню Йорк по честен начин, имиджът на преуспял нюйоркчанин ще ти помогне на всякъде. Преуспееш ли в България по честен начин, значи си човек, който е нещо близко до безсмъртие и може да се справи с абсолютно всичко, което цивилизования свят му подхвърли. И да пита „Само т’ва ли? Вие в София на автобус не сте се качвали май?”
- Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Със сигурност. И най-вероятно ще го направя в близкото бъдеще.
- Ако „да”, то – къде и защо? – Япония, Индия, Ирландия, Мексико…Обожовам древните култури и това е една от причините да обърна точно на там. А причината е проста – стаж, постоянна работа, или просто доброволна програма. Изборите ги има, трябва само да дойде момента.
- А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Бих, разбира се. Тъп и упорит съм до последно. Напук на цялата гняс, която гледам през прозореца в момента, вярвам, че имаме хората, които да вдигнат тая страна на крака. Да не говорим, че без приятелите си просто не мога да дишам.
- Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Вчера докато си тръгвах, си мислех за някакви надъхващи слова, които да кажа на някои, след известно време. Имам тоя навик, особено когато съм с музика в ушите и имам около 2 километра, ходене пеша. Всичките си опити да стартирам нещо, сам обричах на неуспех час,ден, седмица или месец след старта. Снощи успях да ги оприлича на совалката от физкултурата едно време – въпреки че трябва да стигнеш до целта на 150 метра, трябва да се връщаш до старта на всеки 25,50,75,100 и тн. Замислете се, колко нужна енергия се губи за нещо, което за да го завършиш, просто трябва да намалиш темпото, да помислиш за секунда и продължиш на пред. В главата ми снощи звучеше къде къде по-интелигентно обаче…
* * * * *
Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!
За повече информация, посетете ТОЗИ линк.
Bobby, out!