11AM – от Боби Петров

Кой каза, че младите хора не искат да остават в България?

* * * * *

1. Как се казваш? –  Ванеса Виденова
2. На колко си години? – На 20
3. С какво се занимаваш? – В момента уча ‘Кино и телевизия’ в НБУ.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Изключително ме затруднява този ‘въпрос’. Понеже или казваш всичко (а това е невъзможно) или измисляш някакъв ‘отбии номера’ отговор. Съвсем отгоре-отгоре, родена съм във Велико Търново, от 2 години уча и живея в София. Сещам се да изброя няколко прилагателни за себе си, но някак все са около ‘мързелива’ и ‘безотговорна’, та ще го прекъснем този болезнен процес на осъзнаване на действителността. Хаотична до безкрайност, предполагам порока на всички ‘хора на изкуството’, към които тайничко ще се причисля, за да се оправдая по някакъв начин. Единственото хубаво нещо в мен, е че умея да обичам и (така съм чувала) да карам хората около мен да забравят за проблемите си. Не съм невероятно добър човек, просто заради странни вътрешни подбуди, се чувствам жива, когато играя роли в живота си. И това колкото ми е дало, толкова повече ми е взело, но е прекалено късно да спра. Не съм от типа хора, които с лека ръка пишат и говорят хвалебствени слова за себе си, тъкмо обратното, така че спирам с описанието, преди да съм извадила жълтата книжка. :)
5. Какво ти допада в живота в България? – Свободата. Всички искат европейски стандарти, всички искат сигурност, искат по-добра образователна система и куп други стереотипи на живот, които присъстват в други добре развити страни. Ако трябва да съм напълно честна, колкото и непристойно да е, предпочитам да си хвърля фаса на пътя, където ще го изметат на сутринта, отколкото да го държа в ръка 2 часа, докато намеря не някое, но ‘специалното’ кошче, където да мога да го изхвърля. Предпочитам 20 камери да не следят движението ми докато си купувам домати и краставици, и да, предпочитам да си взема сирене от бабата на пазара, която няма документ за него, и не е минало през 30 милиарда вида обработка, докато стигне до мен на цена, която е абсурдна, спрямо средната заплата в България, пък нека мра от ‘нерегламентираните’ стоки. Предпочитам преподавателя ми да закъснее за час, след това 20 минути да обяснява как е минал денят му и за останалите да нахвърля между няколко вица, материала за деня. В такъв смисъл, харесвам свободата в България. По-скоро свободията. Всички тези малки неща,  които са нестабилната ронеща се основа на цялата държава, тези неща които никога няма да доведат до добро, аз оценявам, защото нека бъдем реални.. те правят живота ни по-хубав и лесен, колкото и да отричаме.
6. А какво не ти харесва? – Не харесвам манталитета на българина. Начина, по който мисли и действа. Прекално примитивно и първично, малко като животно. Българите предпочитат да използват ръцете си пред главата си, и мислят, че това е лесния начин. Също така.. не харесвам настроението в държавата ни. Тягостно е. От всякъде ни заливат с информация, която ни кара да си мислим, че сме нещастни. Кара ни да се чувстваме нещастни. Кара ни да се откажем да мечтаем, защото ни поставя граници. На малко по-друга страница, мразя чалгата :D
7. Какво е за теб България? – Всичко. Не си представям да прекарам живота си никъде другаде. Тук са всички хора, които обичам, няма нищо по-важно за мен от това, да бъда до тях.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Всеки е казвал на шега или не, че ще се махне веднага, когато може от България. Включително и аз. Но не е вярно. Бих пътувала много, бих останала за седмица-две някъде, но да живя в друга държава? Не мисля.
9. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Искам на първо място да поздравя Боби и да му благодаря за всички усмивки, които ми е подарил и е породил в мен. He’s a special guy :3 (не ми е платил за да го напиша :D:D )
   Отделно искам да кажа на всички, да вярват в себе си, да преследват мечтите си, и да не забравят, че без хора, които да ги обичат и те да обичат в замяна, нищо от постигнатото няма да има смисъл. Семейството е и винаги ще остане приоритет. А семейство, за мен лично, е широко понятие.
   Още нещо, което бих искала да припомня на всички е, че всеки ден те докосват десетки животи. И ги променят. С нещата, които правят, с нещата които казват и с начина, по който ги казват и вършат. Винаги стойте от двете страни, когато правите нещо, мислете за другите, както бихте мислили за себе си. И мислете, като цяло. Разделете се с инстинктите си и бъдете повече човеци :)

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!