11AM – от Боби Петров

Човек би си помислил, че това е история за един мъж, който умира два пъти…

Той не се различаваше от останалите мъже, които можете да срещнете на улицата или в кафето, или в метрото, или където и да е. Единственото, което трябва да знаете за него е, че не знаеше кога спи, нито кога е буден.

Той ставаше сутрин и беше до хубавата си жена, която обичаше безумно много. Изправяше се, правеше кафе за себе си и за нея, закуска, целувка за довиждане, работа, вечеря. После обикновено гледаха филми, обсъждаха книги, слушаха музика, излизаха с приятели или просто седяха вкъщи и се наслаждаваха на компанията си в тишина, всеки с книга в ръка. Понякога времето им минаваше и в чисто физически удоволствия. И после си лягаха. И заспиваха. Поне тя.

Вместо да заспи и да сънува, той се събуждаше. Беше сутрин. Спеше до хубавата си жена. Тя обаче наистина спеше, и не помнеше случките от предната вечер (или сутрин, или ден, или реалност, или както искаш). Обличане, кафе, закуска, работа, книги, свободно време, секс, всичко. Ама сякаш беше с друга любима. И после си лягаше.

И пак се събуждаше.

… този мъж умираше два пъти и то всеки ден – всеки път щом заспеше и всеки път щом се събудеше, просто защото не можеше да изкара пълноценно времето с жената, която обичаше толкова силно.

* * * * *

… а истината всъщност беше, че не той сънуваше нея, а тя него.