11AM – от Боби Петров

бели косъмчета
по брадата ми –
нервни следи,
напомнящи за друго време.
виждам ги,
оглеждам ги,
отскубвам ги,
изхвърлям ги,
измивам се,
оформям се,
поглеждам се,
виждам не себе си
виждам теб,
прокарала пръсти
по брадата ми,
по лицето ми,
по мен –
засмяна,
щастлива,
шегуваща се,
обичаща ме,
моя.
после избърсвам запотеното огледало
и теб те няма,
тоест има те,
но не при мен,
сама си
може би
в леглото си,
някъде из София,
някъде далеч,
някъде в света.
отказвам да се обръсна –
ще те изчакам
да се върнеш,
да ме погледнеш,
да се усмихнеш,
да ме обичаш,
отново.