11AM – от Боби Петров

* * * * *

Сега веднъж Гошо имал костенурка. Всъщност нека започнем малко по-отдалеч.

Гошо учил право и бил от онези бъбриви младежи, които сякаш винаги успявали да накарат събеседниците си да се усмихнат. Въпреки че Гошо бил привлечен от филмите за индианци и от тези за рицари, той тайничко се надявал да бъде ветеринар, а не историк, както може би човек би предположил. Защо бил избрал да учи право би ме попитал, може би? Ами защото майка му така казала. А той всъщност искал да лекува рибките и другите животни.

Не, не си създавай грешно впечатление. Всъщност няма какво да те лъжа – Гошо реално е голям загубеняк и още от малък децата му се подигравали, защото дори в гимназията, отивайки до магазина, носил малко сметало, за да прецени какво да си купи и дали ще му стигнат парите.

Та започнах историята с костенурката на Гошо. Костенурката се казвала Спас и … сега веднъж се скрила толкова надълбоко в черупката си, че изчезнала и никой не я видял повече.

Ами… това е.