11AM – от Боби Петров

днес мразя,
като всички други мразя,
които мразят ежедневно
и безусловно
и всички
и никой,
мразят живота,
мразят света,
мразят другите хора,
мразят различните хора,
мразят различното,
еднаквото,
другото,
себе си мразят
и храната си мразят
и чуждата също
и работата си мразят,
мразят колата, апартамента, жена си,
приятелите си най-вече,
понякога дори ги класират по степен
на мразене.
по цял ден се чудят как да се върнат
още по-назад от каменната ера,
защото им е твърде възпитана и изискана
и някак огъня е лукс, от който нямат нужда,
а искат в пещери да живеят и да се бият
със камъни, с пръчки, с ръце и със зъби
и да разрешават конфликти по никакъв начин,
защото конфликтът е символ на щастие
видиш ли.
а светът се върти покрай тези хора
и им сипва по много в чиния,
която уви не могат да вкусят
и ни я завират в лицата и в гърбовете
все едно сме в детска градина.
и аз в този миг озверявам
и мразя и тях и всичко, което тези хора мразят,
и не ми се живее на тъмно,
не ми се живее с глупаци.
дайте да ровим по кофи,
да сме шибано бедни,
да нямаме нищо излишно-
полов орган за блоковете
и за мебелите вкъщи
и за всичко, което не ме прави щастлив
в този момент, а то е по-скоро нищо.
нека приключа дотук,
ако продължа ще е страшно,
нека спра поне за секунда
да мразя и да ти кажа здрасти,
моля те усмихни се,
ако не на мен, то на този след мен
и да продължим да вървим
нанякъде, знаеш ли все някога
може и да достигнем крайната цел.