11AM – от Боби Петров

де да бях поет.

може би щях да издам стихосбирка,
а сега ще издам просто една тайна:
пиша, щото ми се пише,
полов орган за всичко останало.

една монета в повече.

стискам я в ръката си,
а останалите две са на очите ми,
ще ги дам Лодкаря,
за да ме отведе
отвъд омразата,
при Евридика,
а с монетата в ръката си
ще закупя два билета за подземното кино,
където ще гледаме със нея романтична комедия,
ще се тъпчем с пуканки,
ще се целуваме скришом в тъмнината
и ще се смеем в лицето на Хадес, прожекциониста.

да ти кажа нещо.

писмо в невидима бутилка,
празен лист в стъкло,
думите са все размити
и по пътя ще изпаднат до една.