11AM – от Боби Петров

последни напевни моменти,
животът остава отзад,
пътеката тъмна, осветена с пиратки,
фойерверките стряскат нощта,
погледът вперен встрани,
не иска назад, напред му е страшно,
ръката ти празна е, отново съм сам,
тегля късмети – не искам парата.
вървиш върху лед, сняг във обувките,
студът се пропива, убива усмивките.
как се оценя година?
с любов, с пари, със успехи?
струваше ли си жертвите,
или в калта отново пак тъпкахме,
дали тази ще бъде различна?
да видим, хайде, готов съм.
три, две, едно, изригваме празнично,
празни и кухи и слепи,
ръката ти празна е, моята също,
очите ни все едно са се слели.
стреляй смело във нищото
и да видим дали ще бъдем отново
безизразно цели.