11AM – от Боби Петров

една безсънна нощ
и клаксони и тротоари,
светлина процежда се,
лампи и червени светофари.
лай и викове и проститутки,
една луна не стига,
блоковете крият се във нощна сянка,
и мъгла и кофи и клошари.
плочките са тъй разбити,
но по-разбити ли сме ние?
аз и ти във бар, почти сами,
тръгваме си пак самотни –
ти към вас, аз на никъде
и никой дума не обелва.
само две таксита
и хиляди минути мълчаливи
от тук до следващата глуха среща.