11AM – от Боби Петров

стреляме в тъмното
с халосни патрони
със сигнални ракети,
които не светят,
с последни отчаяни викове,
малко преди да се стопим
като луната, която загасва плахо
зад хоризонта,
като ароматната свещ,
която опитва да пропъди
аромата на страх и на самота.
влажността от очите
попива в дрехите ни
и полепва по кожите ни
като лятна горещина
край морето от емоции,
където изгубихме себе си
и в чиито пясък потънахме
завинаги.