счупен.

15/09/2015

ако падна и се счупя
на хиляди парченца,
отвисоко като приказен герой,
ще ме събират ли със дни,
с лопатки и метли,
с прахосмукачки груби,
в торби и после в казана
все едно съм чаша,
готова да пореже някого,
или ще се пробват да ме сглобят
да ме наместят някак,
без да питат имам ли нужда от това,
без да мислят за причините на падането,
без да разговарят за последствията?

ако счупя се, но няма кой да чуе,
няма кой да види и да отрази,
счупил ли съм се наистина,
или счупеното винаги било е там?

ако намират с времето парчета,
ненамерени навреме,
останали и разпилени,
как можем да сме сигурни,
че счупеното носи щастие,
или щастието е всъщност счупено?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: