счупен.
15/09/2015
ако падна и се счупя
на хиляди парченца,
отвисоко като приказен герой,
ще ме събират ли със дни,
с лопатки и метли,
с прахосмукачки груби,
в торби и после в казана
все едно съм чаша,
готова да пореже някого,
или ще се пробват да ме сглобят
да ме наместят някак,
без да питат имам ли нужда от това,
без да мислят за причините на падането,
без да разговарят за последствията?
ако счупя се, но няма кой да чуе,
няма кой да види и да отрази,
счупил ли съм се наистина,
или счупеното винаги било е там?
ако намират с времето парчета,
ненамерени навреме,
останали и разпилени,
как можем да сме сигурни,
че счупеното носи щастие,
или щастието е всъщност счупено?
11AM - от Боби Петров 