11AM – от Боби Петров

счупих оковите и танцувам
с танци африкански и
музика за хора с души,
кехлибар в чаша в ръката
и хора, с усти по километър
разтворени и зяпнали
в неделен плашещ пожар
от звуци и ритми
и малко нови, зимни мечти.
и после е пак понеделник,
и после отново идва бързо
като вятър в морето,
като ти да си тръгнеш,
като поредната чаша да свърши.
какво ни остава?
остава ни само малко от тази вечер
и после, приятел, наново започваме,
защото познаваме се и знаем,
че всеки път ще е по-добро.