ако ти трябва да си изкуство,
ще предположа, че си
като книгата, която се опитвам да прочета,
като музиката, която ми се иска да свиря,
като картината, която не съм сигурен,
че разбирам,
като филмът, който е заснет по онзи
изпипано перфектен начин,
като театърът, в който актьорите наистина
плачат на сцената.

но и аз и ти знаем,
че не си изкуство,
а си муза.

Костенурката на гошо

 

* * * * *

Сега веднъж Гошо имал костенурка. Всъщност нека започнем малко по-отдалеч.

Гошо учил право и бил от онези бъбриви младежи, които сякаш винаги успявали да накарат събеседниците си да се усмихнат. Въпреки че Гошо бил привлечен от филмите за индианци и от тези за рицари, той тайничко се надявал да бъде ветеринар, а не историк, както може би човек би предположил. Защо бил избрал да учи право би ме попитал, може би? Ами защото майка му така казала. А той всъщност искал да лекува рибките и другите животни.

Не, не си създавай грешно впечатление. Всъщност няма какво да те лъжа – Гошо реално е голям загубеняк и още от малък децата му се подигравали, защото дори в гимназията, отивайки до магазина, носил малко сметало, за да прецени какво да си купи и дали ще му стигнат парите.

Та започнах историята с костенурката на Гошо. Костенурката се казвала Спас и … сега веднъж се скрила толкова надълбоко в черупката си, че изчезнала и никой не я видял повече.

Ами… това е.

Иван беше на близо тридесет и беше наел едно от таванските помещения в блока. Беше дружелюбен към останалите обитатели на сивия кивот, макар те да не се държаха така с него. Младежът учеше метафизика в градския университет и, ако не се лъжа, беше в средата на своята докторантура със специализация в намирането на връзка между животите на хората, емоциите, които излъчват дърветата, и дали те вкупом са пропорционални на броя слънчеви зайчета, които едно дете прави в рамките на един астрономически час. Често Иван заставаше пред малкото си прозорче и наблюдаваше своите съседи, които бяха идеалната извадка за неговите проучвания.

Една блокова тайна, която ще ви издам е, че от време на време Иван гостуваше на небезизвестните, пък макар и леко мистериозни съботни обяди на господин Съмърсет, тъй като и двамата споделяха любовта по големите облачни птици и тяхните ритуали за чифтосване.