11AM – от Боби Петров

разпервам кални криле,
един дъжд и ги няма,
един дъжд и ме няма,
отново съм прашен Икар,
потъвам в страховете си влажни,
пръст да бях, щях да остана.

мъглата те обгръща,
зелени ниви няма,
хладно е и толкоз,
павета, град и ями.
стига вече, тръгвай смело,
кецовете мен ме водят
все напред, все напред
и толкоз.

трамвайни релси,
светлини и звуци,
петък вечер с цвят на уиски,
фасади падат от лицата,
ако теб те няма, аз къде съм?