11AM – от Боби Петров

срещал съм те веднъж
или два пъти
или пък три,
но когато главата ми
във възглавницата
тази нощ се потопи
и гравьорът на сънища
над леглото се подпре
ще му поръчам
тебе да издялка
от сънените и
напоследък все по-гаснещи
мечти.

прочетох книга
разсъждавах над нея
медитирах
ала не открих
как да променя нещата
името й беше
“дзен и изкуството да хлътваш лесно”

не знам за теб
но отчаянието витае
като мушичка около бутилка вино
като пушек около комин
като мен около теб
и може би съвсем скоро
ще избухна и ще се разпръсна
на хиляди парченца
във всички посоки
и все някое сякаш
ще уцели правилното място