11AM – от Боби Петров

вървя по неугледна пътека
понякога е хлъзгава
понякога е суха
тук-таме павирана
друг път кална или просто прашна
и всичко е потънало в сумрак
вървя и се препъвам в камъни
или в корени
или във тела
понякога дори си мисля
дали просто да не спра
но нещо ме тегли напред
и го следвам
една невидима ръка
държи моята и ме превежда
и ми показва пътя
и подозирам, че ръката е твоята
кажи ми само, ще дойде ли деня?

липсва ми
онази страст
онзи хъс
онази ярка и блестяща
любов
с която някой някъде
прави нещо
което наистина обича
а ти тлееш и гаснеш и затъваш
надълбоко
и калта те поглъща
и дъждът те убива
и хората те отвращават
и пламъкът изчезва
и пламъкът изчезва
и пламъкът
из
чез
ва.

писна ми
да пиша за дъжд
ама се удавих
и мисля да си купя кану
и гумени ботуши
и чадърите ми
един по един се чупят
а навън не спира да вали

сложи сам
произволна псувня
за край на това парче.