счупен.

15/09/2015

ако падна и се счупя
на хиляди парченца,
отвисоко като приказен герой,
ще ме събират ли със дни,
с лопатки и метли,
с прахосмукачки груби,
в торби и после в казана
все едно съм чаша,
готова да пореже някого,
или ще се пробват да ме сглобят
да ме наместят някак,
без да питат имам ли нужда от това,
без да мислят за причините на падането,
без да разговарят за последствията?

ако счупя се, но няма кой да чуе,
няма кой да види и да отрази,
счупил ли съм се наистина,
или счупеното винаги било е там?

ако намират с времето парчета,
ненамерени навреме,
останали и разпилени,
как можем да сме сигурни,
че счупеното носи щастие,
или щастието е всъщност счупено?

напред.

23/08/2015

ако ти си прътът
между зъбните ми колела,
този, който не ми дава да си поема дъх
и заради който не продължавам напред,
позволи ми да те извадя и да те забия
право в сърцето си.

на една ръка разстояние
ръка от ластик
ръка с безкрайни пръсти
ръка по-дълга от моята
ръка която искам да счупя на две
но всъщност няма смисъл
защото пак няма да те достигна.