11AM – от Боби Петров

последният човек на Земята
седеше в своето кожено кресло
и слушаше тракането на големите стрелки
на стенния часовник,
който, вместо кукувица, имаше синигер.
синя птица, която последният човек
беше извадил от гърдите си, за да постави там,
където й е мястото – в сърцевината на времето.
последният човек на Земята
размишляваше за живота,
който беше пропуснал да приключи за него
така, както беше приключил за всички останали.
в живота на последния човек нямаше страх,
нямаше и причини да го има –
политиците бяха умрели, войни нямаше,
нямаше и агресивни глупци,
които да го нападнат, защото беше пуснал силно музика.
в света на последния човек нямаше нетолерантност,
нямаше и откъде да дойде тя –
всички цигани, негри, друговерци и, опазил Бог, “педали”
бяха изчезнали и нямаше да се върнат.
той беше защитен от тяхната поквара,
от гнусните им същества
и от децата им, едно от които
несъмнено щеше да е антихриста.
в мислите на последния човек беше спокойно,
защото нямаше работа, нямаше тревоги,
нямаше и как и от кого да се появят.
последният човек беше последен неслучайно:
той така си пожела –
да ги няма онези, които правят света ужасно място.
сега последният човек седеше сам в своето кресло,
държеше револвер,
вдигна го към главата си,
опря го в слепоочието
и натисна спусъка.
последния човек на Земята беше осъзнал,
че е абсолютен идиот
и смисъла на всичко
се крие в другите.

като пинокио
се правя на истинско момче,
тръгнал като дон кихот
да се бия с вятърни мелници,
напук на малкия принц
търся красивото с очи,
и всичко това,
защото като платон
съм в пещерата
и се опитвам да видя навън,
а всъщност гледам сенките,
играещи върху стената.

удар.
събуждаш се и плачеш.
удар.
ядеш торта и бягаш като луд,
пукаш балони, отваряш подаръци,
приятелите ти са навсякъде
и са кой от кой по-безгрижни.
удар.
влюбваш се за пръв път,
макар още да не знаеш,
че е влюбване.
удар.
целуваш момиче за пръв път,
приятелите ти вече са по-малко,
но някак по-истински.
удар.
мислиш си, че цял живот ще учиш,
нещата са се променили безвъзвратно
и продължаваш напред.
удар.
търсиш смисъла на живота,
опитваш се да разбереш кой си,
низ от приятелства, низ от любови,
низ от ситуации, които една с друга
не правят смисъл.
удар.
едната романтика.
деца. усмивки и семейни албуми.
почивка на черноморието,
куче и вноски за апартамент и кола.
удар.
децата ядат торта и тичат като луди,
надуваш балони и имаш странно дежа-вю.
удар.
побеляла коса и едно спокойствие,
което води течението,
по което си се пуснал.
грижиш се за другите много повече,
отколкото за себе си.
удар.
трудно се придвижваш,
четеш книги, гледаш телевизия,
не слушаш музика и не ходиш на кино,
защото вече не ги разбираш.
удар.
заспиваш и чуваш чужд плач.
някой от ударите сред клишетата
със сигурност ще е последен.