11AM – от Боби Петров

бяга по ръба на чашата,
иска да излезе, да се спусне,
да тръгне по чинията,
да се опитам да го спра,
да го взема с пръст и да го оближа,
за да се докосна за момент до него.
бяга по ръба на чашата
смисълът,
бяга и иска да избяга,
понякога бягам и аз.

разпервам кални криле,
един дъжд и ги няма,
един дъжд и ме няма,
отново съм прашен Икар,
потъвам в страховете си влажни,
пръст да бях, щях да остана.

мъглата те обгръща,
зелени ниви няма,
хладно е и толкоз,
павета, град и ями.
стига вече, тръгвай смело,
кецовете мен ме водят
все напред, все напред
и толкоз.