Farewell.
04/02/2012
Така изглежда подаръкът ми от жестоките ми колеги по повод напускането ми. Съответно беше подарен на парти-сюрприз (fuck yeah, любими думи!), за което дори и не подозирах… а уж се водя, че улавям подобни неща в обстановката.
Гумени патета и отричане на факта, че съм хипстър.
Да, след една година в офис, вече съм безработен. Да се радвам ли? Да плача ли?
По малко и от двете…
- Радвам се, защото скоро ще се завърна/завърнем по-силен/силни от всякога. Но нека не говоря много… то ще се разбере. Бъди сигурен/сигурна.
- Плача, защото вече няма да се виждам ежедневно с едни страхотни хора, с които имах удоволствието да работя.
Ама стига сантименталности. The life/show must go on.
Замислих се обаче, че положението ми в момента е нещо такова:
Bobby, out!
Честито! Поне са ти спретнали парти и подарък :)