11AM – от Боби Петров

понякога навън
слънцето напича,
все едно ме гали.

понякога и вкъщи
случва се това.
но знам тогава:
не слънцето –
тя е.

Чарли влезе в оня бар – знаеш го, оня бар, в който се развиват всички действия в света на разказите. Оня бар, в който литературни герои се запознават с любовта на живота си. Оня бар, в който хора обсъждат философски въпроси. Оня бар, за който разказват холивудските филми. Сещаш се, да.

Чарли влезе в бара и се огледа. Видя първо една двойка, която седеше на една висока маса в ъгъла. Той беше чернокос, тя беше невидима. С други думи той си я представяше, а барът беше метафизичното място на тяхната среща. На масата имаше две чаши – една с уиски и една празна, която от време на време се наддигаше сякаш сама и после падаше отново на мястото си. Той се опита да я целуне, а единственото, което Чарли видя беше как един език премина през границите на прозрачното й тяло и се понесе из въздуха в невидимата й уста.

На съседната маса стояха един младеж и една сива мацка. Той държеше малко шишенце, отпиваше от него и после галеше момичето. На Чарли му се привидя, че с всяко погалване младежът променяше лицето й.

Имаше и една група момчета, които бяха на видима възраст между 16 и безкрай. В смисъл не можеше да прецени дали са призраци, непълнолетни, непълнолетни призраци, или просто безформени гамени, излезли измежду пръстите на някой писател и/или сценарист. Те си говореха шумно, бяха видимо пияни и неприятни и обсъждаха женското тяло и цялостна естетика сякаш говореха за футбол. На Чарли не му хареса – помисли си да им направи забележка, но не посмя.

После видя една самотна млада дама, облечена в дънки, тениска, с кецове. Кестенява коса, татуировки, симпатично лице. Пиеше бира и се беше подпряла. Зачуди се дали да я заговори. Направи една крачка към нея. В момента, в който кракът му докосна земята, образът на момичето потрепна. Още една крачка – още едно потрепване, ама такова – изчезващо потрепване, размазване направо. Върна се с крачка назад – момичето започна да придобива отново нормална форма. „Мираж“, каза си Чарли, „като всички готини мацки напоследък… нищо де.“

Обърна се към бара. Помаха на бармана Пешо, който отпиваше смело от бутилката Бушмилс и тръгна към един празен стол. Седна, поръча си джин с тоник, поръча и една голяма водка без лед за човека на съседния стол. А човекът всъщност беше един жираф. Един жираф, ама нощен такъв, с човешки размери, който се беше подпрял на щъркеловия стол и смучеше със сламка прозрачна течност от една чаша. Беше целия бинтован.

„Привет, Жожо. Как си тая вечер?“ – попита го Чарли – „Виждам, че пак си се счупил… я разкажи.“

И на всички им беше ясно, че вечерта тръгва едно приказно такова… литературно.

За целта на подходящия старт на този пост ще си позволя да цитирам великата Кина Фелини:

Приятелството!… Вълшебен дар, или проклятие? Благословия, или предизвикателство, наказание, или награда Свише! Но… стига съм се отклонявала. Нека ви разкажа всичко отначало…

Познавах Нинко от сравнително скоро и неособено добре, когато един ден той ми писа (още в написаните думи усещах видинския акцент) нещо от типа на “Брат, прая тука един литературен кръг ли е, квадрат ли е, няа зн. Искаш ли да участваш? Прати некъв текст, те твоите всичките са жестоки, пък после ще направим едно четене и така.“

И аз, кво да правя, взех, че пратих.

После, Съдбата реши да бъде благосклонна, с Нинко по една или друга причина станахме приятели (оттам и чудното въведение) и се включих с пълни сили в новосформирания литературен многоъгълник, който той така своенравно бе решил да направи, и който се превърна в писателибезкниги (слято, с малки букви – има си и блог) – поредица събития, в които неиздавани автори се събират и се четат взаимно пред публика в поредица от литературни четения.

Първото издание се получи страхотно.

Минаха празници, зимата приключи за нещо-като-един-месец, и дойде време за писателибезкниги волюм 2. (и Бамфи се нави и участва в него, сметнах за важно да ти споделя.)

12 човека бяхме богопомазани да участваме с текстове – един през друг по-добри, а клубът (Twins, по традиция) се пръскаше по шевовете, един вид, с жадни за култура люде, които може и да бяха дошли да се напият във вторник вечер, кой знае. Със сигурност отразяването (Sofia Live, TimeArt и още) послужиха за своеобразен трамплин на популярността ни, ала не мисля, че това сега е важно.

Продължаваме по същество! 5-ти февруари, прекрасна вечер – четене, литература, пиене, смях, шеги и закачки, палави погледи от фенки, всичко беше както трябва. Имаше малко несъстоятелно разногласие с таратора, може би краставиците бяха развалени, но уви – не може всичко да е идеално.

Та да, това са моите занимания, хобита (не хобити), интереси и тъ нъ в последно време. Литературни проблясъци на един прозьор.

И да знаеш, че следващо издание на писателибезкниги ще има. Не се знае кога, ама ти все пак пращай текстове:

До 3 страници, готини, приема се и поезия, есета – не.
Пращай на: pisatelibezknigi в gmail.com и се моли да си достатъчно добър, че да влезеш в шортлистата.

И така. Благодаря ти за вниманието!

Bobby, out!