Веранда.

04/03/2012

Красива пасторална картина – гора, поляна и езеро. До езерото – къща. На верандата – два стола, на които седят мъж и жена.

– Знаеш ли… изморих се. – казва тя.

– Измина толкова време, а нищо не се е променило. – отговаря той.

– Именно. Вече започва да ми тежи. Тежи ми, но точно това ме крепи жива.

– Какво имаш предвид?

– Преди години, когато за пръв път усетих това чувство, всичко беше по-леко. Но въпреки това, нещо ми липсваше – нямаше го това спокойствие. А спокойствието тежи. И носи умора.

– Нима съжаляваш?

– Не, как бих могла… никога не ще съжалявам, че те обичам.

Той се наведе и я целуна. Устните им се разделиха с усмивка. Тя отпи от чая си и се загледа в синьото небе. Той сведе глава и се замисли, че не би могъл да живее без нея.

Кучето спеше в краката им, свито на кравай.

Bobby, out!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: