11AM – от Боби Петров

по
дума
на
ред –
някой
си
мисли,
че
пише
поезия.
не.

срещал съм те веднъж
или два пъти
или пък три,
но когато главата ми
във възглавницата
тази нощ се потопи
и гравьорът на сънища
над леглото се подпре
ще му поръчам
тебе да издялка
от сънените и
напоследък все по-гаснещи
мечти.

прочетох книга
разсъждавах над нея
медитирах
ала не открих
как да променя нещата
името й беше
“дзен и изкуството да хлътваш лесно”