Мечтател.
18/12/2011
Реших, че е време да споделя още малко проза, сътворена от болната ми глава. Разказчето е старо, но пък си го харесвам особено много. Дано допадне и на теб.
Всички наричаха Валери ”мечтател”. Когато беше малък, другите деца му се присмиваха, защото вместо да играе с тях, той стоеше на някоя пейка и, загледан в нищото, измисляше свои светове, с герои, които бяха негови приятели. За Валери нашият свят никога не бе достатъчно добър, затова той бе усвоил умението да създава други реалности и да живее в тях, а когато се налагаше се прехвърляше в нашата такава, за да направи някое рутинно действие, като да се нахрани или да си легне, например. Юношеските му години бяха малко по-сложни, защото той вече беше смятан за странен, бе приет като аутсайдер и никой не искаше да общува в него. И въпреки, че това притесняваше родителите му, Валери бе добре – там, в неговите си светове, с измислените му приятели. Всичко в главата му бе бурно, емоционално и идейно… но за жалост никой не виждаше това. С времето той ставаше все по-сам и по-сам, докато не се превърна в един от онези самотници, които стоят постоянно в апартамента си и излизат само при абсолютна наложителност. Но това никак не му пречеше – той имаше компания и място, където да прехвърли своето съзнание – едно магическо място. Така изминаха 30 години от раждането на Валери.
На 30-тия му рожден ден, неговите „въображаеми”, поне ние ги приемаме за такива, приятели бяха организирали голямо парти с изненада. Затова, Валери свърши всичките си задължения в нашия свят и се прибра в дома си. Заключи всички врати и спусна щорите на всички прозорци. Хапна набързо, а после отиде и си легна – щеше да прекара рождения си ден там, отвъд „реалността”, каквато ние я познаваме. Легна си и се освободи от тази материална обвивка, в която бе заключен. Неговите другари го посрещнаха с огромна торта, музика, песни и танци. Той не можеше да свали усмивката от лицето си. „А каква е изненадата?”, попита той. „Изненадата е, че не трябва да се връщаш обратно”, каза му един от приятелите му. Валери се ухили до уши и веселбата продължи… продължи толкова дълго, че в нашия свят, никой никога повече не видя Валери. Той остана там, отвъд живота, който ние познаваме, отвъд проблемите – там, където бе сред свои, и където всичко бе по-лесно, красиво и подредено…
Bobby, out!
PR търси жена: Месец по-късно.
10/12/2011
Привет!
Измина месец, откакто на бял свят се появи моята своеобразна “кампания”, носеща името “PR търси жена”. Смятам, че е време да представя някакви резултати. Но резултатите не са такива, каквито мислиш – т.е. няма да ти казвам на колко срещи съм бил, колко кандидатки са изявили желание за участие и т.н. и т.н. И сега ще ти разкрия защо.
Още от самото начало не съм спрял да повтарям, че инициативата е с цел забавление и нищо повече. Но всъщност малко излъгах. Всъщност, проектът беше започнат, за да видя до каква степен мога да разпространя една такава идея, благодарение на онлайн каналите. Исках да развия една забавна онлайн кампания, която малко или много да подражава на сериозна такава. И сякаш успях.
В началото тръгна първото клипче, което даде и старт на “PR търси жена”. За няколко часа, постът беше посетен от няколко пъти повече хора от бройката, която очаквах.
Дни по-късно пуснах до някои блогъри нещо като прессъобщение, с което се опитах да изимитирам истинска кампанийност. Оттам последва вълна от фейсбук и туитър активност, която наистина ме изненада. Появи се хаштага #PRинц, а проектният пост беше споделен на места, до които не очаквах да стигне – например до фейсбук страници на споделените във видеото заведения и т.н.
Не след дълго публикувах и някои уточнения, с които да отговоря на някои от най-често задаваните към мен въпроси в социалните мрежи и в “живия живот”.
На бял свят се появиха и две интервюта с мен в два дамски сайта – iWoman и Stylezone. Тук ще си призная, че вече бях постигнал целта си – да достигна до традиционни сайтове, благодарение на несериозна кампания с основно хумористичен характер. Радвах се като малко детенце… и още го правя.
През изминалата седмица пуснах и второто видео в YouTube, което продължи с духовития тон на “PR търси жена” и загатна за бъдещи клипове и идеи, които да доразвият и обогатят проекта.
Смея да кажа, че всичко се развива на обороти, по-бързи и от най-смелите ми очаквания в началото. Искам да благодаря на всички, които се забавляват с мен, а и на тези, които хейтят по ъглите на интернета и милата ни родина!
Но нека обобщя всичко в цифри:
- Постовете в блога са прегледани над 2000 пъти и споделени в социалните мрежи над 200 пъти.
- Двете видеа имат общо над 1500 гледания само през YouTube.
- Около 50 уникални посещения са регистрирани, чрез ключови думи “PR търси жена” (и разновидности), в търсачките.
- Приблизително 400 човека са посетили 11AM, благодарение на публикуваните от блогърите постове за кампанията.
- Най-активният за 11AM ден беше реализиран с помощта на този проект – 1200 уникални посещения.
- Над 10 дами изявиха желание за участие, пък било то и на шега. (нямаше да ти споделям такива факти, но не се сдържах…)
Очаквай скоро още интересни включвания по тази кампания, с които обещавам, че ще се опитам да те накарам да се смееш (или поне да се усмихнеш)!
P.S. Ако имаш някакви забележки, коментари и/или предложения – сподели ги в коментарите!
Bobby, out!
PR търси жена: Другите за Боби.
08/12/2011
Привет!
Нали помниш, че преди време започнах свое собствено риалити?
И, че после дадох малко уточнения и отговорих на някои често задавани въпроси?
А може би си видял/а и интервютата ми по повод “PR търси жена” в iWoman и Stylezone?
Ако не си – поправи тази своя грешка.
Ако си запознат/а с всички тези неща, то тогава с гордост и чест ти представям официалния teaser на проекта, който може да бъде озаглавен “Другите за Боби”… а може и да не бъде.
P.S. Честит празник на всички студенти, колеги и преподаватели! Честит осми март!
Bobby, out!
11AM - от Боби Петров 