Размисли.

05/11/2011

“… а когато се замисля всичко започва да става по-ясно и някак кристално чисто”, прошепна си той, докато отпиваше от чашата вино. “Усещам, че нещо трябва да се случи. Знам, че всичко има цел. Напълно осъзнавам, че скоро нещата ще се променят. Но… но не мога да проумея защо трябва да чакам толкова дълго. Не може ли поне един път всичко да стане така, както го желая. Нужно ли е всеки път да стоя и да очаквам съдбата да се намеси. Ами, ако я няма? Ами, ако съдбата не ме харесва?”

Стана и изключи диктофона. Тази негова автобиография го караше да влиза в меланхолични състояния, които изобщо не му допадаха.

Advertisements

2 Responses to “Размисли.”

  1. AAAAAAAAAAAA said

    Тази статия промени живота ми ! От днес го деля на 2 етапа , преди да я прочета и след това !

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: