Сънувах я.
06/11/2011
…пак я сънувах. Пълзеше по леглото, наведе се и ме целуна. После се сгуши в мен и заспа. Беше толкова красива…
На сутринта, след като се събуди, стана и отиде да ми приготви палачинки. А когато влязох в кухнята, тя ме погледна и се усмихна достатъчно широко, за да накара всяка частичка от мен да настръхне от удоволствие. Умирах за големите й очи, разрошената й коса и перфектното й тяло, прикрито единствено и само от карираната ми риза, закопчана накриво. Всичко в нея ме караше да я искам все по-силно и по-силно.
Определено съм хлътнал жестоко… и го казвам, поради факта, че не смея да използвам „онази” дума.
Да, щастлив съм.
Отново.
В съня си.
* * * * *
11AM - от Боби Петров 
Ще цитирам себе си от тази сутрин:
кое е по-гадно, когато се събудиш: 1. да имаш главоболие; 2. да осъзнаеш, че всичко, което си видял и усетил е било само сън!
Нереално добре те разбирам! :)
чувството е ужасно, да!
но пък тръпката, която остава, е страхотна…
цял ден не ме оставя намира… искам и аз реалността да е толкова яка като съня! :) поне малко!
А мацката така си я описал, че успях да си я представя! :)