Бетон.
29/03/2012
* * * * *
Градът се буди,
слънцето огрява бетона.
Aроматът на кафе
пропива се в дрехите.
Уличните лампи
заспиват дневен сън.
Хиляди хора –
частици, мравки, точици,
будят се, разхождат се, бързат, работят, изнервят се, почиват, пушат, пият.
Сякаш нямат време
за малките неща.
А аз стоя на облак
и ги гледам.
Следя ги.
Смея се.
Мечтая.
Чувствам.
Не за мен – за тях го правя.
Bobby, out!
