Звезди.
29/12/2011
* * * * *
Той се изправи. Отдръпна се от леглото и се запъти към прозореца. Погледна към блещукащите хиляди звезди навън. “Толкова са много”, замисли се за момент. В главата му премина налудничавата идея, че всяка една звезда би могла да е нечия мечта – точно, както го бяха учили, когато беше малък.
Мечти? Кому са нужни? Той беше земен човек, нямаше нужда от мечти. Знаеше точно какво иска и как да го постигне. “Мечтите са за слабаците, които не могат да си поставят ясни цели”, засмя се той.
Погледът му бе вперен в звездите, но той не виждаше тях така, както ги виждаха неговите приятели – за него, звездите бяха просто блещукащи космически тела, намиращи се на милиони и дори милиарди светлинни години. Той не виждаше красотата на нощното небе, а съзнанието му забелязваше някаква звездна мрежа от… нищо – мрежа от светлини, подредени под някакъв строг ред и отговарящи на определени физични закони.
А колко грешеше…
Когато беше малък, той обичаше светещите точки в небето. Вярваше, че всяка една от тях е ангел, мечта, фея и какво ли още не. Въображението му чертаеше невиждани светове и картини сред звездната карта. Всяка вечер гледаше блещукащите звездици и мечтаеше…
Но това време отмина. Отдавна.
Светът го бе научил да не вярва вече на тези измислени приказки.
Светът го бе направил обикновен. Обикновен и скучен.
Звездите за него бяха просто звезди.
Bobby, out!
Млад в БГ: Адриан.
21/12/2011
* * * * *
- Как се казваш? – Адриан Кадев
- На колко си години? – На 22
- С какво се занимаваш? – Беден студент с богато въображение.
- Разкажи малко повече за себе си. – Харесва ми да посещавам нови места, да се срещам и разговарям с много различни хора, в същото време не забравям себе си, семейството и приятелите си. Никога не се предавам и отстоявам това, в което вярвам, дори понякога да не е правилно. Стремя се да се харесам на хората, но не търся популярност. Видял съм и много и малко. Всичко е карма.
- Какво ти допада в живота в България? – Свободата да изживея младостта си както поискам. Красивите жени. Добрите приятели. София град. Прекрасната природа. Тук се чувствам силен и тук ще успея.
- А какво не ти харесва? – Робската психика и остарялото мислене на голяма част от хората. Чувството за безнадеждност, което старите поколения предават на младите. Насилието и лицемерието в обществото.
- Какво е за теб България? – Поука.
- Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Бих опитал да живея, но не вярвам, че ще ме изтраят дълго :)
- Ако „да”, то – къде и защо? – В САЩ. От една страна за да проуча манталитета на съвременните американци и да се уверя дали наистина са толкова глупави, колкото ги изкарват и защо. От друга – заради невероятната природа на Северна Америка. Не на последно място – фактът, че там различието се толерира.
- А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Заради приятелите, семейството и за да създам свое собствено такова.
- Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Мечтайте, вярвайте, мислете и се борете. Японската катана се кове в най-горещата пещ. Имате късмет, че сте родени в България.
* * * * *
Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!
За повече информация, посетете ТОЗИ линк.
Bobby, out!
Мечтател.
18/12/2011
Реших, че е време да споделя още малко проза, сътворена от болната ми глава. Разказчето е старо, но пък си го харесвам особено много. Дано допадне и на теб.
Всички наричаха Валери ”мечтател”. Когато беше малък, другите деца му се присмиваха, защото вместо да играе с тях, той стоеше на някоя пейка и, загледан в нищото, измисляше свои светове, с герои, които бяха негови приятели. За Валери нашият свят никога не бе достатъчно добър, затова той бе усвоил умението да създава други реалности и да живее в тях, а когато се налагаше се прехвърляше в нашата такава, за да направи някое рутинно действие, като да се нахрани или да си легне, например. Юношеските му години бяха малко по-сложни, защото той вече беше смятан за странен, бе приет като аутсайдер и никой не искаше да общува в него. И въпреки, че това притесняваше родителите му, Валери бе добре – там, в неговите си светове, с измислените му приятели. Всичко в главата му бе бурно, емоционално и идейно… но за жалост никой не виждаше това. С времето той ставаше все по-сам и по-сам, докато не се превърна в един от онези самотници, които стоят постоянно в апартамента си и излизат само при абсолютна наложителност. Но това никак не му пречеше – той имаше компания и място, където да прехвърли своето съзнание – едно магическо място. Така изминаха 30 години от раждането на Валери.
На 30-тия му рожден ден, неговите „въображаеми”, поне ние ги приемаме за такива, приятели бяха организирали голямо парти с изненада. Затова, Валери свърши всичките си задължения в нашия свят и се прибра в дома си. Заключи всички врати и спусна щорите на всички прозорци. Хапна набързо, а после отиде и си легна – щеше да прекара рождения си ден там, отвъд „реалността”, каквато ние я познаваме. Легна си и се освободи от тази материална обвивка, в която бе заключен. Неговите другари го посрещнаха с огромна торта, музика, песни и танци. Той не можеше да свали усмивката от лицето си. „А каква е изненадата?”, попита той. „Изненадата е, че не трябва да се връщаш обратно”, каза му един от приятелите му. Валери се ухили до уши и веселбата продължи… продължи толкова дълго, че в нашия свят, никой никога повече не видя Валери. Той остана там, отвъд живота, който ние познаваме, отвъд проблемите – там, където бе сред свои, и където всичко бе по-лесно, красиво и подредено…
Bobby, out!
11AM - от Боби Петров 