11AM – от Боби Петров

Оказва се, че на младите хора в България никак не им е все едно!

Включи се и ти в проекта!

* * * * *

1. Как се казваш? – Кирил Черибашки
2. На колко си години? – На 24
3. С какво се занимаваш? – С доста разнообразни като естество неща. Опитвам се да пиша кратки разкази, работя в Маркетинг компания като copywriter и водя финансите и международният обмен в студентска неправителствена организация.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Трудно бих могъл да разказа повече за себе си, когато нямам конкретно зададен въпрос. Може би това е нещото, което най-много ме обособява като човек. Конкретен и straight-to-the-point човек съм, макар и в последната година и половина да се опитвам да изляза от това определение. За това ми помага доста дейността на в организацията, поради факта, че креативността, иновативното мислене и краткото време за реакция са много ключови характеристики. Колко точно ми се получава, ще видим след края на мандата.
5. Какво ти допада в живота в България? – Преди време щях да кажа „Нищо. Чакам да завърша, да поработя малко, да събера пари и да замина на някъде, я за магистратура, я за работа.” Не че не бих го направил и сега, но сега виждам някаква надежда в хората, които са около мен. Млади, надъхани, ентусиазирани. Хора, които кипят от идеи и все още не покварени и от тая отвратителна сива реалност на счупени автобуси, липсващи шахти и политици, които не правят разлика между молив и маса. Именно тези хора ми върнаха малко надеждата, че има и такива, които има какво да направят не само със своя живот, но и в процеса да помогнат на останалите.
6. А какво не ти харесва? – Мисля, че тук има една известна вероятност да олея малко в отговора, за това ще изброявам и ще гледам да съм кратък. Автобусите, шосетата, политиката, корупцията, безумното несъответсвие на цена-услуга, манталитетът ни, който сочи че все още McDonalds е ресторант, а не долна закусвална, заплатите, липсата на такива, фактът, че човека, който учи касиерката да смята, взима в пъти по-малко пари от нея. Мисля, че и аз и всъщност всеки, на който се зададе този въпрос, може да продължава до безкрай.
7. Какво е за теб България? – България е нещо средно между предните два въпроса. Тя е като Ню Йорк. Разликата обаче не е в лъскавите сгради, заплатите или нещо такова. Разликата е там, че ако успееш в Ню Йорк по честен начин, имиджът на преуспял нюйоркчанин ще ти помогне на всякъде. Преуспееш ли в България по честен начин, значи си човек, който е нещо близко до безсмъртие и може да се справи с абсолютно всичко, което цивилизования свят му подхвърли. И да пита „Само т’ва ли? Вие в София на автобус не сте се качвали май?”
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Със сигурност. И най-вероятно ще го направя в близкото бъдеще.
9. Ако „да”, то – къде и защо? – Япония, Индия, Ирландия, Мексико…Обожовам древните култури и това е една от причините да обърна точно на там. А причината е проста – стаж, постоянна работа, или просто доброволна програма. Изборите ги има, трябва само да дойде момента.
10. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Бих, разбира се. Тъп и упорит съм до последно. Напук на цялата гняс, която гледам през прозореца в момента, вярвам, че имаме хората, които да вдигнат тая страна на крака. Да не говорим, че без приятелите си просто не мога да дишам.
11. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Вчера докато си тръгвах, си мислех за някакви надъхващи слова, които да кажа на някои, след известно време. Имам тоя навик, особено когато съм с музика в ушите и имам около 2 километра, ходене пеша. Всичките си опити да стартирам нещо, сам обричах на неуспех час,ден, седмица или месец след старта. Снощи успях да ги оприлича на совалката от физкултурата едно време – въпреки че трябва да стигнеш до целта на 150 метра, трябва да се връщаш до старта на всеки 25,50,75,100 и тн. Замислете се, колко нужна енергия се губи за нещо, което за да го завършиш, просто трябва да намалиш темпото, да помислиш за секунда и продължиш на пред. В главата ми снощи звучеше къде къде по-интелигентно обаче…

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!

Йоу!

We are never stoppin’!

* * * * *

1. Как се казваш? – Гергана Николова
2. На колко си години? – На 26
3. С какво се занимаваш? – Много интересен въпрос. Благодаря ви за този въпрос. Занимавам се с това да правя живота си и този на другите една идея по-добър (Ехааа). Или казано скучно – занимавам се с ПР, организиране на събития (от най-различно естество), грижа се за имиджа на различни фирми и/или личности. Занимавам се с един прекрасен международен проект, тясно свързан с финансовата култура на хората, тяхното личностно развитие и темите за екологията. Още спя, ям, разхождам се из гори и планини, слушам музика, пея, танцувам, скачам, чета книги (не едновременно с другите неща), пия вино в разни арт-места тип Art-Hostela, Апартамента и Mixtape 5 (не, не вземам пари, за да им правя ПР, просто са готини. Точка.) или на някоя полянка, хижа, вила.Още? :)
4. Разкажи малко повече за себе си. – Защото „Less is almost always more” или с други думи – хората не обичат да четат дълги текстове J Ще кажа „Sometimes the only way to be normal is to became a little bit crazy”.
5. Какво ти допада в живота в България? – Животът е такъв, какъвто си го направим и сигурно тука ще ме линчуват и обесят на кол, ама не зависи от средата. Започва от нас и свършва пак там. Та, на мен по принцип живота ми допада (хм), а тук е семейството ми, приятелите, любимите планини, поляни, гори и плажове, типично българските лафове, изключително вкусна кухня, невероятни традиции и, разбира се, сиренето!
6. А какво не ти харесва? – Не ми харесва това, че хората са сърдити, мрънкащи и оплакващи се, а дори и да им покажеш най-уникалната възможност да се измъкнат от тинята ще ти кажат „Не, това не е за мен” или „Не, това не работи”. Когато някои иска да е нещастен – той е нещастен. Не ми харесва това, че не се опитваме да променим нищо, започвайки от себе си.
7. Какво е за теб България? – Родното ми място, определение, което събира много неща в едно. Моята си къщичка.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Да, бих живяла, защото съм любопитна и искам да опозная света и хората в него.
9. Ако „да”, то – къде и защо? – Може би в Барселона бих поживяла едно известно време. Има някаква магия в този град (за мен поне). Това е място, където мога просто да се разхождам, да снимам, да гледам, да говоря с хората и да ме зарежда с емоции. Интересно ми е.
10. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Да, не бих живяла някъде за постоянно, поне на този етап не мога да си го представя, а и не искам. Бих поживяла на различни места за по 4-5-6 месеца, после на друго и на друго. Бих попътувала, за да видя повече места. Но искам да имам време да ги „видя” отвътре.Но вкъщи, си е вкъщи.
11. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Абе, усмихвайте се повече и бъдете любопитни. По моя скромен опит това ни води винаги към все по-хубави и интересни места ;))

А, да, ето малко контакти:

@MIZAGI

www.facebook.com/gia.nikolova

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!