Бар. Литературен бар.

10/08/2013

Чарли влезе в оня бар – знаеш го, оня бар, в който се развиват всички действия в света на разказите. Оня бар, в който литературни герои се запознават с любовта на живота си. Оня бар, в който хора обсъждат философски въпроси. Оня бар, за който разказват холивудските филми. Сещаш се, да.

Чарли влезе в бара и се огледа. Видя първо една двойка, която седеше на една висока маса в ъгъла. Той беше чернокос, тя беше невидима. С други думи той си я представяше, а барът беше метафизичното място на тяхната среща. На масата имаше две чаши – една с уиски и една празна, която от време на време се наддигаше сякаш сама и после падаше отново на мястото си. Той се опита да я целуне, а единственото, което Чарли видя беше как един език премина през границите на прозрачното й тяло и се понесе из въздуха в невидимата й уста.

На съседната маса стояха един младеж и една сива мацка. Той държеше малко шишенце, отпиваше от него и после галеше момичето. На Чарли му се привидя, че с всяко погалване младежът променяше лицето й.

Имаше и една група момчета, които бяха на видима възраст между 16 и безкрай. В смисъл не можеше да прецени дали са призраци, непълнолетни, непълнолетни призраци, или просто безформени гамени, излезли измежду пръстите на някой писател и/или сценарист. Те си говореха шумно, бяха видимо пияни и неприятни и обсъждаха женското тяло и цялостна естетика сякаш говореха за футбол. На Чарли не му хареса – помисли си да им направи забележка, но не посмя.

После видя една самотна млада дама, облечена в дънки, тениска, с кецове. Кестенява коса, татуировки, симпатично лице. Пиеше бира и се беше подпряла. Зачуди се дали да я заговори. Направи една крачка към нея. В момента, в който кракът му докосна земята, образът на момичето потрепна. Още една крачка – още едно потрепване, ама такова – изчезващо потрепване, размазване направо. Върна се с крачка назад – момичето започна да придобива отново нормална форма. „Мираж“, каза си Чарли, „като всички готини мацки напоследък… нищо де.“

Обърна се към бара. Помаха на бармана Пешо, който отпиваше смело от бутилката Бушмилс и тръгна към един празен стол. Седна, поръча си джин с тоник, поръча и една голяма водка без лед за човека на съседния стол. А човекът всъщност беше един жираф. Един жираф, ама нощен такъв, с човешки размери, който се беше подпрял на щъркеловия стол и смучеше със сламка прозрачна течност от една чаша. Беше целия бинтован.

„Привет, Жожо. Как си тая вечер?“ – попита го Чарли – „Виждам, че пак си се счупил… я разкажи.“

И на всички им беше ясно, че вечерта тръгва едно приказно такова… литературно.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: